Днес рубриката ни #ЗащоОбичамФехтовката ще бъде по-различна. Отново ще си говорим за спорта на аристократите, отново ще ви представим някой, който е част от школата ни, но все пак ще бъде малко по-различно. Марина Вълкова е дългогодишен състезател, а отскоро и треньор по фехтовка във Фехтовален клуб ЦСКА. Тя е на 22 години и е диагностицирана със Spondilolisthesis L5-S1 (счупени и разместени прешлени на гръбнака). Наскоро лекарите откриват и неврофибром (доброкачествен тумор), който трябва да се отстрани възможно най-скоро. Операцията трябва да се извърши в Германия, но за целта са нужни 25 000 евро. Сумата е непосилна за нейното семейство. При срещата ми с Марина аз останах крайно очарована. Без съмнение мога да заявя, че това е най-позитивният човек, когото съм срещала. Тя не спира да говори за професията си, за приятелите си и най-вече за спорта. Със сестра ѝ Антоанета са закърмени със спортната идеология. Когато са били малки, единственият начин да бъдат наказани е да им спрат тренировките.
- Здравей, Марина. Кой те запали по фехтовката?
Разбира се, баща ми като бивш фехтовач, има огромна роля за любовта ми към този спорт. Започнах да се занимавам с художествена гимнастика, след което продължих с леко атлетика. През 2008 година обаче се наложи да ми направят първата операция на гръбнака и трябваше да оставя шпайковете за известно време. Докато се възстановявах баща ми ме заведе в залата, за да се види с негов приятел и ми предложи да опитам. С течение на времето ми ставаше все по-интересно и неусетно се явих на първото ми състезание, където завърших шеста.
- Как реши да станеш треньор по фехтовка?
Изобщо не съм се колебала относно това. Фехтовката е моят спорт, но заради здравословните проблеми трябваше да оставя състезателната си кариера. Имах предложения и от други клубове, но реших да избера ЦСКА, защото.. това е ЦСКА. Относно треньорската професия мога да кажа, че се чувствам жива, когато съм сред децата. Ние треньорите сме като родители, ние възпитаваме и учим и когато видиш резултата от постигнатото, тогава знаеш, че си си свършил работата. Аз обожавам моите деца. Разбираме се отлично, след тренировка си имаме наши игрички, с които да се разтоварим.
- Завършила си спортното училище на ЦСКА. Какво ти даде то?
Аз съм изключително благодарна, че родителите ми ме записаха в това училище. Ние бяхме едно огромно семейство, което се подкрепяше винаги. Имаме страшно много преживявания заедно. Спомням си на един лагер бяхме останали без пари, а много ни се ядяха банани с течен шоколад. Започнахме да събираме пари – по 20 ст, 50 ст., левче, кой колкото има. Купихме си един буркан шоколад и 10 килограма банани. Треньорът ни като влезе да ни види се уплаши. Няма да забравя след поредна операция как се чувствах като принцеса в училище. Вървя по коридора и съм обградена от съучениците ми, които ме пазеха някой да не ме бутне.
Бяхме изключително задружни и то благодарение на спорта. Спортът ни научи на много. Да се уважаваме един друг, да се борим до последно без да се предаваме, да се научим да губим. В спортното училище ни научиха и колко важно е образованието. Един спортист трябва да бъде интелигентен и образован.
- За една година ЦСКА постигна наистина главозамайващи резултати. Какви са целите занапред?
Целта е бъдем школа №1 по фехтовка в България.
- Ще засегна болезнената за теб тема за здравословното ти състояние. Разкажи ни за това.
През 2008 година бях оперирана за първи път. Отидохме на лекар с баща ми заради силни болки в гърба и лекарят му каза „Ти знаеш ли с какви болки е била дъщеря ти в последните 6 месеца“ и се наложи да ме оперират. Сложиха ми два импланта, които се счупиха още през първия месец. Три години след това се наложи втората операция, която налагаше изваждане на имплантите, но тъй като те бяха счупени и не си бяха свършили работата, се наложи да ме отворят още веднъж по спешност. Болките наистина са огромни, сега ми се налага да си бия инжекции сама, защото обикновените хапчета не помагат. Наскоро откриха и неврофибром (доброкачествен тумор) на гръбнака. Нуждая се от операция, открихме много добро място в Германия, но нямаме средствата. Аз съм благодарна на всички, които се отзоваха по някакъв начин и решиха да ми помогнат. На коледното тържество на клуба малките ми деца ме просълзиха. Те ми казаха: „Како, спокойно, ще се оправиш и пак ще ни тренираш, къде е кутията да ти пуснем парички?“. Получавам обаждания от бившите ми съученици, които не ме съжаляват, а ми се карат, че не съм им казала, за да помогнат по-скоро. Благодаря на всички, които ме подкрепят.
След интервюто се насочихме към метрото. В подлеза на Софийски университет Марина се спря пред една болна жена, която свиреше на странен музикален инструмент, и пусна монета в ръждясалата кутийка.
Сметката по която може да помогнете е открита в Централна Кооперативна Банка на името на Марина Александрова Вълкова.
IBAN - BG28 CECB 9790 40G8 7848 00
